ИК Хермес пуска „Лечителят медиум“
Издателска къща „ ХЕРМЕС “
п редставя
ЛЕЧИТЕЛЯТ МЕДИУМ: СПАСЕНИЕ ЗА МОЗЪКА
от Антъни Уилям
Обем: 808 стр.
Цена: 24,95 лева
ISBN: 978-954-26-2396-0
Превод: Евелина Андонова
Истината за 100 признака и болести на нервната система и неповторими протоколи за лекуването им
Очаквайте „ Лечителят медиум: Спасение за мозъка “ на 10 септември!
За книгата
Експерт по хроничните заболявания и бестселъров създател №1 на Ню Йорк Таймс, Антъни Уилям е роден с неповторимата дарба да беседва с Духа на Състраданието, който му дава извънредно прецизна и изпреварваща времето си информация за човешкото здраве. Неговата невиждана акуратност и триумфът му на врач медиум са му спечелили доверието на милиони хора по света, измежду които кино и рок звезди, професионални спортисти и безчет други хора, които съумяват да се излекуват с помощта на упътванията му.
В „ Спасение за мозъка “ Антъни Уилям предлага изчерпателна информация за аргументите за над 100 признака и болести на централната и периферната нервна система. Освен това са посочени профилирани лечебни техники и рекомендации за хранене. В допълнение към това той демонстрира по какъв начин да подхранвате мозъка си, да намалите излагането на ежедневните отрови и да се пречистите с протоколи за детоксикация от тежки метали и предписания за напълно новата терапия с шотове от медикаменти в течна форма.
Откъс
Как написах Спасение за мозъка
„ Антъни, книгата се обрисува да надвиши хиляда страници. Твърде огромна е за издание. “
Това гласеше телефонното позвъняване, което получих от издателя си седмица откакто предадох ръкописа на Спасение за мозъка.
Не мога да кажа, че се изненадах. В месеците, а след това и годините, през които писах „ книгата за мозъка “, гледах по какъв начин страниците се натрупат на бюрото ми. Всеки, който знаеше върху какво работя, ме питаше:
– Не мислиш ли, че към този момент би трябвало да приключваш?
– Хората се нуждаят от отговори – споделях аз и още веднъж залягах над писането.
Не си бях сложил за цел да напиша такава обемна книга и в един миг осъзнах, че в случай че желая информацията все в миналото да стигне до хората, някой ден ще би трябвало да сложа точка. Но информацията продължаваше да идва. Светът се променяше все по-бързо. Хората ставаха все по-болни. А Духът на Състраданието ме предупреждаваше какво ни чака през идващите 5–10 години и по-късно.
Много пъти се случваше да пиша по 20 или 22 часа дневно, обхванат напълно от посланията на Духа. Периодично заспивах на пода в кабинета си, на запалена лампа, а след няколко часа се събуждах и отново започвах да пиша. Ако запомните от мен нещо, дано е това, че би трябвало да се грижите за себе си при всяка опция. Хранете се добре, набавяйте си задоволително сън и слънчева светлина и се разхождайте измежду природата при всеки комфортен случай. Самият аз съм отговорен пред себе си, че подценявам персоналните си потребности, до момента в който чувам гласа на Духа на Състраданието и последвам пътя, който Бог ми е отредил. Често подсещам на другите, че животът лети бързо и в случай че аз напусна тази земя, то ще бъде, тъй като съм се изтощил до краен лимит от голямото напрежение да предам на човечеството пророчествата на Духа, с цел да не могат силите на мрака да угасят тази светлина. Много пъти съм се шегувал, че ще изтъркам седалката на стола поради безкрайните часове, които извозвам на него, само че това към този момент си е самата истина. Може би е пристигнал моментът най-сетне да изхвърля този стол, тъй като в тапицерията на седалката му в действителност има огромна дупка. Винаги съм казвал, че когато получавам послания от Духа на Състраданието, пропадам в нещо като бяла мъгла, ослепително зарево, енергиен източник, който ме обгръща и ме кара да се усещам по този начин, като че ли съм някъде другаде. Същевременно си давам ясна сметка, че не съм отишъл на никое място, тъй като съм в цялостно схващане. Докато пишех Спасение за мозъка, през множеството време бях в този бял облак, тъй като Духът желае освен да имам образна визия за това, което слушам, само че и да усещам страданието на хората. Белият облак ме дистанцира от моя персонален живот, отговорностите и прекарванията ми, с цел да мога да се концентрирам само върху информацията, която ми се дава, и човешкото страдалчество. Аз не просто одобрявам и протоколирам информация. Аз получавам изцяло прекарване и го свързвам с това, през което хората минават, борейки се за здравето си. Чувството е въртележка от горест и благополучие – горест, тъй като хората в действителност страдат, и благополучие, че точно това може да е техният късмет да преборят заболяването. Щом получа информацията от Духа, аз се свързвам с нея и стартирам да я изследвам и уча, както вършим с всеки нов материал.
С всяка минала година, през която работя върху следващата книга с Духа на Състраданието, виждам, че гласът, който слушам, си остава същият, само че самият аз се трансформирам като човек. Променям се, тъй като непрекъснато си давам сметка, че на света има осем милиарда души, които в края на краищата ще се разболеят – и не всички от тях ще имат шанса да стигнат до това, което Духът ми разкрива тук. Това е една от сложните страни на моето странствуване: да знаеш, че мнозина ще стигнат до тази информация, до това живо слово, само че и доста няма да стигнат. Като дете си мислех, че всеки ще има достъп до тази по-висша мъдрост, когато му се наложи. Но днешното ми по-зряло аз знае, че това може и да не стане, за разлика от младото ми аз, което бе напълно несъмнено, че всеки човек на планетата ще открие тази информация. С всяка минала година осъзнаването на тази истина ме трансформира от ден на ден и повече и ме кара непрекъснато да запитвам Духа: „ Защо? “ и „ Как е допустимо? “, и да му задавам всевъзможни въпроси, до момента в който пиша за това какъв брой сложен за живеене става този свят.
Процесът на писане ми даде опция персонално да се срещна с това, през което минават хората. Опитвайки се небрежно да си взема душ, да си измия лицето и зъбите или да се преоблека, аз разбрах с какво се сблъскват хронично болните, до момента в който се пробват да се оправят с всички тези ежедневни действия, които ние, останалите, вършим съвсем машинално. Аз бях стеснен само от времето, тъй като изпълнявах задача. Но за хората, възпрепятствани от болежка или други признаци, тези рутинни занимания се равняват на изкачването на планина. Аз постоянно поддържам концепцията хората – когато могат – сами да се грижат за себе си по време на оздравителния развой.
В едно отношение напряко се идентифицирах с хронично болните, защото, до момента в който пишех актуалната книга, изгубих връзка с значими за мен хора. Заради задачата си жертвах време, което можех да прекарам със своите близки. Обикновено съм буен обожател на сезоните и обичам да виждам и чувам по какъв начин се сменят. Обичам да чувам крякането на жабите и свистенето напразно. Обичам да виждам по какъв начин листата на дърветата и тревата трансформират цветовете си. Не помня обаче да съм забелязал или съпреживял някое от тези неща, до момента в който пишех Спасение за мозъка. Не че се окайвам. Това са дребни кахъри. Хронично болните и страдащите се сблъскват с доста по-големи проблеми, саможертви и загуби. Аз мисля за тях всеки час, прекаран в работа над небесните послания, които ще им донесат излекуване. Радостта идва по-късно, когато някой вземе някоя от моите книги в ръцете си и стартира своето странствуване на въздигане от пепелта.
А това ни връща към въпроса по какъв начин написах Спасение за мозъка. Духът на Състраданието е доста работлив и може да ме накара да пиша непрекъснато. Аз съм този, който би трябвало да постави граници. Идва миг, в който спирам да пиша и оставям информацията да стигне до нуждаещите се от нея. Исках да побера този материал в една книга, с цел да получите едновременно всички отговори, само че когато издателят ми се обади и сподели, че размерът е прекомерно огромен, трябваше да приема действителността – никой не желае да държи в ръцете си петкилограмова книга, още по-малко пък, в случай че има неврологични признаци.
Борех се със себе си дали да махна част от информацията. Ясно беше, че всички отговори и лечебни протоколи трябваше да останат. Ами какво да върша с тези елементи, в които обяснявах информацията от Духа като нецитиран източник на доста от новите разбирания за хроничните заболявания, да вземем за пример това, че вирусът на Епщайн-Бар предизвиква множествена склероза? Все отново тук не ставаше дума за мен. Консултирах се с Духа на Състраданието и той ясно ми сподели: да уведомиш читателите, че избрани прозрения за продължителния коронавирус произлизат от информацията на лечителя медиум, единствено по себе си е лековит отговор. Когато схванат, че циркулиращата в пространството информация автентично произлиза от ученията на лечителя медиум, читателите ще посегнат към тази книга, с цел да открият цялата картина – и по-специално по какъв начин да оздравеят.
Постоянно си мислех какво да отрежа от книгата. Някои материали щяха да възбудят разногласия. Струваше ли си да ги оставя? Е, публикуването на истината по отношение на хроничните заболявания постоянно пораждаше полемики. Знам, тъй като от години приказвам и пиша по тематиката. Хронично болните като цяло са омаловажавани, а проблемите им – замитани под килима. Това е прикрито несъгласие, за което не подозираш, до момента в който не започнеш да се застъпваш за тези хора и не представиш истината за тяхното страдалчество. Мракът вирее измежду хората, които са комплицирани и изгубени във връзка с признаците и повода за своето страдалчество. Мракът гълтам хронично болните, които се лутат в задънена улица и още повече утежняват ситуацията си.
Затова се наложи да обмисля предлагането на издателя и да обобщавам „ книгата за мозъка “. Тя съдържа главните принадлежности на лечителя медиум: Детоксикация от тежки метали, Мозъчна терапия с шотове на лечителя медиум и 14 персонализирани пречиствания – всички в детайли разказани. По този метод всеки ще има достъп до всички значими лечебни запаси. В идващия раздел „ Как да употребявате тази книга “ ще научите повече за наличието ѝ. Това е книга, преливаща от информация, от която можете да се възползвате незабавно. Както разбрахте от предисторията, най-добре предпазени ще бъдете, в случай че я прочетете, когато ви се удаде комфортен случай. Ако мога да ви дам съвет по отношение на това по какъв начин да методите към нея, ще ви кажа следното: в тази книга има толкоз изчерпателна информация, методично и навреме подбрана, че щом приключите с четенето, ще бъде добре да започнете изначало, с цел да дадете опция на душата и физическия ви мозък да попият и запазят цялата информация. Не бързайте. Когато сте подготвени, прочетете книгата наново. При всеки прочит ще откривате по нещо ново и вълнуващо, което преди този момент не сте забелязали.
Бъдете благословени –
Антъни Уилям, лечителят медиум
п редставя
ЛЕЧИТЕЛЯТ МЕДИУМ: СПАСЕНИЕ ЗА МОЗЪКА
от Антъни Уилям
Обем: 808 стр.
Цена: 24,95 лева
ISBN: 978-954-26-2396-0
Превод: Евелина Андонова
Истината за 100 признака и болести на нервната система и неповторими протоколи за лекуването им
Очаквайте „ Лечителят медиум: Спасение за мозъка “ на 10 септември!
За книгата
Експерт по хроничните заболявания и бестселъров създател №1 на Ню Йорк Таймс, Антъни Уилям е роден с неповторимата дарба да беседва с Духа на Състраданието, който му дава извънредно прецизна и изпреварваща времето си информация за човешкото здраве. Неговата невиждана акуратност и триумфът му на врач медиум са му спечелили доверието на милиони хора по света, измежду които кино и рок звезди, професионални спортисти и безчет други хора, които съумяват да се излекуват с помощта на упътванията му.
В „ Спасение за мозъка “ Антъни Уилям предлага изчерпателна информация за аргументите за над 100 признака и болести на централната и периферната нервна система. Освен това са посочени профилирани лечебни техники и рекомендации за хранене. В допълнение към това той демонстрира по какъв начин да подхранвате мозъка си, да намалите излагането на ежедневните отрови и да се пречистите с протоколи за детоксикация от тежки метали и предписания за напълно новата терапия с шотове от медикаменти в течна форма.
Откъс
Как написах Спасение за мозъка
„ Антъни, книгата се обрисува да надвиши хиляда страници. Твърде огромна е за издание. “
Това гласеше телефонното позвъняване, което получих от издателя си седмица откакто предадох ръкописа на Спасение за мозъка.
Не мога да кажа, че се изненадах. В месеците, а след това и годините, през които писах „ книгата за мозъка “, гледах по какъв начин страниците се натрупат на бюрото ми. Всеки, който знаеше върху какво работя, ме питаше:
– Не мислиш ли, че към този момент би трябвало да приключваш?
– Хората се нуждаят от отговори – споделях аз и още веднъж залягах над писането.
Не си бях сложил за цел да напиша такава обемна книга и в един миг осъзнах, че в случай че желая информацията все в миналото да стигне до хората, някой ден ще би трябвало да сложа точка. Но информацията продължаваше да идва. Светът се променяше все по-бързо. Хората ставаха все по-болни. А Духът на Състраданието ме предупреждаваше какво ни чака през идващите 5–10 години и по-късно.
Много пъти се случваше да пиша по 20 или 22 часа дневно, обхванат напълно от посланията на Духа. Периодично заспивах на пода в кабинета си, на запалена лампа, а след няколко часа се събуждах и отново започвах да пиша. Ако запомните от мен нещо, дано е това, че би трябвало да се грижите за себе си при всяка опция. Хранете се добре, набавяйте си задоволително сън и слънчева светлина и се разхождайте измежду природата при всеки комфортен случай. Самият аз съм отговорен пред себе си, че подценявам персоналните си потребности, до момента в който чувам гласа на Духа на Състраданието и последвам пътя, който Бог ми е отредил. Често подсещам на другите, че животът лети бързо и в случай че аз напусна тази земя, то ще бъде, тъй като съм се изтощил до краен лимит от голямото напрежение да предам на човечеството пророчествата на Духа, с цел да не могат силите на мрака да угасят тази светлина. Много пъти съм се шегувал, че ще изтъркам седалката на стола поради безкрайните часове, които извозвам на него, само че това към този момент си е самата истина. Може би е пристигнал моментът най-сетне да изхвърля този стол, тъй като в тапицерията на седалката му в действителност има огромна дупка. Винаги съм казвал, че когато получавам послания от Духа на Състраданието, пропадам в нещо като бяла мъгла, ослепително зарево, енергиен източник, който ме обгръща и ме кара да се усещам по този начин, като че ли съм някъде другаде. Същевременно си давам ясна сметка, че не съм отишъл на никое място, тъй като съм в цялостно схващане. Докато пишех Спасение за мозъка, през множеството време бях в този бял облак, тъй като Духът желае освен да имам образна визия за това, което слушам, само че и да усещам страданието на хората. Белият облак ме дистанцира от моя персонален живот, отговорностите и прекарванията ми, с цел да мога да се концентрирам само върху информацията, която ми се дава, и човешкото страдалчество. Аз не просто одобрявам и протоколирам информация. Аз получавам изцяло прекарване и го свързвам с това, през което хората минават, борейки се за здравето си. Чувството е въртележка от горест и благополучие – горест, тъй като хората в действителност страдат, и благополучие, че точно това може да е техният късмет да преборят заболяването. Щом получа информацията от Духа, аз се свързвам с нея и стартирам да я изследвам и уча, както вършим с всеки нов материал.
С всяка минала година, през която работя върху следващата книга с Духа на Състраданието, виждам, че гласът, който слушам, си остава същият, само че самият аз се трансформирам като човек. Променям се, тъй като непрекъснато си давам сметка, че на света има осем милиарда души, които в края на краищата ще се разболеят – и не всички от тях ще имат шанса да стигнат до това, което Духът ми разкрива тук. Това е една от сложните страни на моето странствуване: да знаеш, че мнозина ще стигнат до тази информация, до това живо слово, само че и доста няма да стигнат. Като дете си мислех, че всеки ще има достъп до тази по-висша мъдрост, когато му се наложи. Но днешното ми по-зряло аз знае, че това може и да не стане, за разлика от младото ми аз, което бе напълно несъмнено, че всеки човек на планетата ще открие тази информация. С всяка минала година осъзнаването на тази истина ме трансформира от ден на ден и повече и ме кара непрекъснато да запитвам Духа: „ Защо? “ и „ Как е допустимо? “, и да му задавам всевъзможни въпроси, до момента в който пиша за това какъв брой сложен за живеене става този свят.
Процесът на писане ми даде опция персонално да се срещна с това, през което минават хората. Опитвайки се небрежно да си взема душ, да си измия лицето и зъбите или да се преоблека, аз разбрах с какво се сблъскват хронично болните, до момента в който се пробват да се оправят с всички тези ежедневни действия, които ние, останалите, вършим съвсем машинално. Аз бях стеснен само от времето, тъй като изпълнявах задача. Но за хората, възпрепятствани от болежка или други признаци, тези рутинни занимания се равняват на изкачването на планина. Аз постоянно поддържам концепцията хората – когато могат – сами да се грижат за себе си по време на оздравителния развой.
В едно отношение напряко се идентифицирах с хронично болните, защото, до момента в който пишех актуалната книга, изгубих връзка с значими за мен хора. Заради задачата си жертвах време, което можех да прекарам със своите близки. Обикновено съм буен обожател на сезоните и обичам да виждам и чувам по какъв начин се сменят. Обичам да чувам крякането на жабите и свистенето напразно. Обичам да виждам по какъв начин листата на дърветата и тревата трансформират цветовете си. Не помня обаче да съм забелязал или съпреживял някое от тези неща, до момента в който пишех Спасение за мозъка. Не че се окайвам. Това са дребни кахъри. Хронично болните и страдащите се сблъскват с доста по-големи проблеми, саможертви и загуби. Аз мисля за тях всеки час, прекаран в работа над небесните послания, които ще им донесат излекуване. Радостта идва по-късно, когато някой вземе някоя от моите книги в ръцете си и стартира своето странствуване на въздигане от пепелта.
А това ни връща към въпроса по какъв начин написах Спасение за мозъка. Духът на Състраданието е доста работлив и може да ме накара да пиша непрекъснато. Аз съм този, който би трябвало да постави граници. Идва миг, в който спирам да пиша и оставям информацията да стигне до нуждаещите се от нея. Исках да побера този материал в една книга, с цел да получите едновременно всички отговори, само че когато издателят ми се обади и сподели, че размерът е прекомерно огромен, трябваше да приема действителността – никой не желае да държи в ръцете си петкилограмова книга, още по-малко пък, в случай че има неврологични признаци.
Борех се със себе си дали да махна част от информацията. Ясно беше, че всички отговори и лечебни протоколи трябваше да останат. Ами какво да върша с тези елементи, в които обяснявах информацията от Духа като нецитиран източник на доста от новите разбирания за хроничните заболявания, да вземем за пример това, че вирусът на Епщайн-Бар предизвиква множествена склероза? Все отново тук не ставаше дума за мен. Консултирах се с Духа на Състраданието и той ясно ми сподели: да уведомиш читателите, че избрани прозрения за продължителния коронавирус произлизат от информацията на лечителя медиум, единствено по себе си е лековит отговор. Когато схванат, че циркулиращата в пространството информация автентично произлиза от ученията на лечителя медиум, читателите ще посегнат към тази книга, с цел да открият цялата картина – и по-специално по какъв начин да оздравеят.
Постоянно си мислех какво да отрежа от книгата. Някои материали щяха да възбудят разногласия. Струваше ли си да ги оставя? Е, публикуването на истината по отношение на хроничните заболявания постоянно пораждаше полемики. Знам, тъй като от години приказвам и пиша по тематиката. Хронично болните като цяло са омаловажавани, а проблемите им – замитани под килима. Това е прикрито несъгласие, за което не подозираш, до момента в който не започнеш да се застъпваш за тези хора и не представиш истината за тяхното страдалчество. Мракът вирее измежду хората, които са комплицирани и изгубени във връзка с признаците и повода за своето страдалчество. Мракът гълтам хронично болните, които се лутат в задънена улица и още повече утежняват ситуацията си.
Затова се наложи да обмисля предлагането на издателя и да обобщавам „ книгата за мозъка “. Тя съдържа главните принадлежности на лечителя медиум: Детоксикация от тежки метали, Мозъчна терапия с шотове на лечителя медиум и 14 персонализирани пречиствания – всички в детайли разказани. По този метод всеки ще има достъп до всички значими лечебни запаси. В идващия раздел „ Как да употребявате тази книга “ ще научите повече за наличието ѝ. Това е книга, преливаща от информация, от която можете да се възползвате незабавно. Както разбрахте от предисторията, най-добре предпазени ще бъдете, в случай че я прочетете, когато ви се удаде комфортен случай. Ако мога да ви дам съвет по отношение на това по какъв начин да методите към нея, ще ви кажа следното: в тази книга има толкоз изчерпателна информация, методично и навреме подбрана, че щом приключите с четенето, ще бъде добре да започнете изначало, с цел да дадете опция на душата и физическия ви мозък да попият и запазят цялата информация. Не бързайте. Когато сте подготвени, прочетете книгата наново. При всеки прочит ще откривате по нещо ново и вълнуващо, което преди този момент не сте забелязали.
Бъдете благословени –
Антъни Уилям, лечителят медиум
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ